В съседния вход на блока ми живее леля Фани. Жена с добро сърце. Близко до мястото където паркирам е организирала своеобразна "столова" за кварталните котараци и маци. Всеки ден им  сипва храна на определеното място.  Никой, дори най - злобните хлапета от махалата и учениците от  училището, чиято ограда е на 3 м, не  си позволяват  направят мизерия на този котешки кът.
     Леля Фани знае историята на всеки котарак - " Оранжавият  бил  роден в 64 блок, майка му била..... и т.н." Периодично спокойствието на общността  се нарушава от квартания помияр Джеки, дребен с бели лапки, кръстоска най-вероятно от пинчер и шотландска овчарка. Около 14 часа има навика да посети столовата. Котките светкавично заемат места по високите клони на близките акации. Специално съм се спирал да наблюдавам ловкостта, с която за 2 секунди изкачват  15ина  метра по дърветата. Джеки идва тихо, не лае , за  достойнство прави две празни обиколки на котешките паници , след което излапва скорострелно останалото от котешкото меню , поглежда към акациите и се оттегля по"английски".
       Вчера сутрин   рано   поспрях  и побеседвах  с леля Фани. С истинска тревога тя  ми    сподели,  че популацията  в последно време се множи доста бързо и на нея   й         става  трудно да смогва. Наивно попитах какво е причината. А тя ми отговори , че просто котараците са спряли да се разгонват, както в миналото обикновено през февруари, март. Те са с мераци през цялата година и това е! Замислих се....всъщност да!  Правило ми е впечатление, че последните години  характерните звуци  на " котешките сватби" с мъркотенето и ръмженето  огласят квартала почти през цялата година. Подсъзнателно съм усещал тази аномалия, но не  съм се замислял.
       В този момент ми стана криво    и  страшно . Какво правим ние хората? С всичкия този диоксид, с глобалното затопляне?  Издевателстваме над котешката       природа. Не си даваме сметка за драматизма и терзанията, които носят хормоналните бури в котешката "душа".  Изправени сме пред  ужасяващата заплаха да затрием един извечен символ на човешката култура и цивилизация - МАРТЕНСКИЯТ  КОТАРАК.

хора, имайте милост!

Поне истински котараци да имаме!:))

и в нашия блок има една жена, която обича котки и храни много бездомни пред гаража си. Ще я попитам дали и тя наблюдава тази котешка аномалия...

Знаеш ли, че ако София е градът на бездомните кучета, то Бургас определено може да бъде наречен Градът на бездомните котки.

Не е достатъчно да спреш с дезодорантите!
Прибери вкъщи котарак!
Спаси го от вредната среда!

има една "такава жена", сигурен съм

Когато котките станат много, идват кучетата и ги избиват :-D

Каква добрина се е настанила в сърцето и душата ти. Това ми харесва :-D

\m/
//

Маги много иска коте! Ама да бъдело виолетово!:))
Един път след нас тръгна едно оранжево и ни съпроводи до вкъщи! Нямаш идея какви писъци нададе, когато горката животинка се опита да влезе вътре!:(
Предполагам, че с времето ще преодолее страха си!:)))

Добро утро, Rustam!
Хубаво е когато срещаме хора, запазили човешките добродетели като леля Фани, и носещи в гърдите си едно голямо и изпълнено с доброта сърце!

прозвуча ми като мартенския заек :)))
Много ме развесели!
Сериозен проблем имат котаците, но мисля че добре се забавляват.
Леля Фани ще трябва да намери съмишленици при отглеждането, писала ли е до общината вече ?! :)))

В магазините за домашни любимци има чудесни лилави котета. Освен това е безопасно, защо да не си го кажем - уличните носят и опасности за децата.
Купи й на Маги!

Хубаво е и да има текстове като твоите.

Има такъв израз - "Усуква се като мартенски котарак" - за настойчиво, безкомпромисно , но не нахално ухажване.