Постинг
28.07.2014 20:15 -
СМЕХОТВОРЕНИЯ
Писмо от Бяла
Да дойдеш в Бяла посред лято,
заради морето тъй възпято.
Да стягаш куфари, багажи,
кола, масла и амбриажи.
Да дойдеш, да стоиш в барака
и облаци да молиш да почакат…
Тук времето е страшно лошо
и караме се с тати Тошо.
А „лъвовете” все реват
и бият се и не ядат.
Единият става в пет:
„чети ми приказки, куплети”.
А другият пък – „мамо Тити
давай пасти и бисквити”.
Така протича общо взето,
почивката ни на морето.
Но вярвам, няма да е все така.
Ще блесне морето в белота,
а изгревът-ултрамарин
ще стане, нежно син…
Извинете, така не прието
да се говори в битието.
Какво ли друго?- а, храната?
Или облеклото на децата?
Всичко е що- годе сносно…
Брегът е български и нищо вносно!
„Албена” не е, ни „Русалка”
и златен пясък нито прах.
Вълните бесни будят само страх…
И уж като смених паважа с плажа
и с куп благопожелания добри
в Плевен да останат вси злини,
аз за р. Осъм все си мисля.
Кога и как ще го подприщвам.
Че язове цяла партида
ми трябваха за ТИД –а.
И накрая- чао и попътен вятър
на всички хладни дни
и нека тръгнат те към Плевен
наред с поздрави добри!
Желая здраве, щастие дори!
Л
Няма коментари