Ако някой всеки ден повтаря, че някога ще завали дъжд, това прави ли го пророк?

Истинските пророци са тези, които ни дадоха детайлна картина на реалността още преди 60 години. Това са хората, които дефинираха понятието "double speak" и "реалност", което повечето от нас мислим, че разбираме. Но истинската реалност може да бъде видяна само от тези, които искат да я видят. Т.е реалността е:

"Нещото, което продължава да го има дори и когато откажем да приемем, че го има" Филип К. Дик

Двамата, според мен пророци, за които няма да чуете често по телевизията.

Джордж Оруел

Творческият псевдоним на Ерик Артър Блеър. Някой веднага ще се сетят за пророческата му творба "1984". Издадена всъщност през 1948 г., тя описва не особено светлото бъдеще към което се е запътил светът. Свят, в който всякакви чувства  са забранени - освен люботва към "Партията" - и единственото нещо, което човек притежава е "няколкото кубични сантиметра в черепната си кутия". Реалността ни сега толкова се приближава към тази на "1984", че човек си задава въпроса как е възможно някой да е знаел за това. Т.е въпросът е дали Оруел е пророк или е един от архитектите на това бъдеще.

А ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш стъпкващ човешко лице, винаги. Оруел.

Преувеличено ли е? Не се ли опитват да ни убедят, че не друго, а:

Войната е мир,
Свободата е робство,
Невежеството е сила

Това вече е нашият слоган. Ние го прегърнахме и го защитаваме. Изглежда не желаем да се нагърбваме с отговорностите, които свободният човек има върху себе си. Предадохме се изцяло на "Партията". Тя мисли и решава вместо нас, тя ни държи под крилото си. Ние принадлежим на нея.

Филип К Дик

Той е научен фантаст. Но тези, които са гледали филмите "Специален доклад", "Blade runner" и други би трябвало да го познават по-добре. Една от жените му пише в блога си:

Това е светът на Филип К Дик. Реалността или "нещото, което дори когато спрем да вярваме в него, продължава да го има". Правителствата все повече и повече унищожават личното ни пространство, икономиката издъхва, а медиите наблягат на омразата и насилието.  

Въпреки, че работите и на двамата автори са измислица, това не може да промени факта, че развитието на събитията, за които предупреждават, са напълно вероятни. Също както Джордж Карлин си служеше много умело с вулгарния език, за да достигне до масите и да ги върне в реалността, така и Дж. Оруел и Филип К Дик използват инструментите на фантастиката, за да отправят едно сериозно предупреждение към бъдещите поколения.

А черните облаци на техните светове тегнат над главите ни. Или поне над тези глави, които успеят да проникнат през облаците на фалшивата реалност, в която определени сили се опитват да ни държат.