С Н. се познаваме от около 31 години. Животът ни срещна в гимназията. Не че бяхме приятели, но ни сближаваха доста неща: музиката, която слушахме, някои анархистични възгледи и момичетата, които харесвахме. Например и двамата бяхме влюбени в Т. цели  две години. Тя ,естествено, не ни обръщаше внимание, защото бяхме пролетариат. Мъкнеше се в компания на докторски и капитански синчета По едно време даже се бяхме хванали с него  да правим състав в училище. Докарахме я до две репетиции.
   Първата година на казармата пак бяхме съседи в Школата за запасни офицери в Плевен. После него го избичиха в единия "ъгъл на смъртта" - Звездец, а мене в другия - Грудово.
    Сещам се, че  сме имали периоди, в които се сближавахме доста - купони, гаджета и пр. и време, в което за дълго не сме разменяли и приказка. Аз бях студент в София, той в Русе. Хвана някаква стипендия и отпраши за Унгария, където се ожени. Лятото го ползвах за преводач, защото имах няколко гаджета унгарки покрай морето. Пишехме си на руски, но голям удар беше да им напиша нещо на техния език.
    След като се разведе и се прибра в България се виждахме рядко. Той направи сервиз за Джиесеми и минавах, когато имах време да пием по едно.
    Преди десетина години на едно от събиранията по случай завършването изкарахме една дива вечер, която приключи в "Дувър стрейт" - една бургаска дупка, където женените шубета си правят срещи с любовниците. Беше около 4 часа сутринта, когато Н., вече "омагьосан" ми каза, че ще сподели нещо страхотно с мене. Каза ми, че преди седмица е ударил шестица от тотото. печалбата не беше баснословна, но впечатляваща - 250 000лв. Посмислих в началото , че се шегува. Но някак успя да ме накара да повярвам в думите му. Разправи ми, че е подготвил всичко и даже вече си е взел самолетен билет за Лондон, където искал да си отвори фирма и как няма да се върне в скапаната държава.
      Така стана, че след тази среща не го видях доста време. Когато се срещнахме , нее се изненадах, че го открих в малкото ателие близо до главната. Помислих си, че просто ми е развил някаква фантазия. но в Н. имаше промяна. беше започнал яко да пие. По литър водка на ден.  Докато една вечер не го откараха с Бърза помощ и след тежка операция просто го върнаха към живота.
       Последно време станахме съседи. Срещаме се почти всеки ден. Кара я тежко. Няма работа от 8 месеца. Успява да се държи. Бачка тежка работа в един склад за цимент, дава гаража си под наем.
        Така един ден реших да го попитам за онзи разговор преди 10 години.
        Видях, че му стана тежко, помълча малко и ми разказа това:
         Той си е хазартен. Играе тото, пуска еврофутбол и т.н. В някакъв понеделник преди 10 години  Н. отивал да провери фиша си от тото 6/49 и негов приятел го помолил да му провери и неговите фишове. Та чудато станало. Единият от фишовете печелел шестицата. Само че не бил този на Н., а на приятеля му. Колебал се неповече от час. Подменил фишовете и се обадил на другото момче, че не печели нищо.
Наистина отишъл до София, получил печалбата, извадил си виза  и даже си купил билет за Лондон.
         Полетът бил от Бургас, рано. Не можал да заспи цяла нощ. На сутринта хванал такси, отишъл директно при приятеля си. Разказал му всичко и му подал картата с парите. Онзи не казал нищо.

        " Пиех след това всеки ден, защото исках да забравя" -  с тези думи Н приключи разаказа си.

  

но с този клиширан завършек в стил "Малкият принц" си попретруфил внушението - само там пияницата пие за да забрави. В реалния живот човек пие предимно защото му се пие, без да се замисля за причините.

Хареса ми!
Когато съвестта проговаря само понякога...

ти видя ли заглавието?
Историята е истинска от първата до последната буква. Бяхме заедно на Нова година. Не близна и глътка шампанско дори.
Не казвам, че е пиел защото съвестта го е мъчила. може и да е съжалявал, че не хвана самолета

Н. е добър човек.
Изкушението е било голямо.

Както и да е, историята ми допадна, не се впрягай.

Четох го на жена ми, а тя разбира от литература. Завършила е филология и журналистика. Оцени го високо. Браво и от мен!

Животът понякога е по-фантасмагоричен и от най-шантавите измислици!

Поздрави! ;)
А историята , дето ни разказа заслужава внимание !

Твоето мнение е важно много за мен!

Ако всички изкуствени милионери у нас , дето станаха за 20 години, постъпят като твоят приятел и решът да върнат милиардите от къде са ги взели?
Едва, ли? Това ще е сюжет за фантастичен разказ! Поздрави на твоя приятел! Това сме ние истинските хора . Живеем с угризения на съвестта цял живот, имаме срам и чувства!

Глупак. Не е трябвало да си признава, а да похарчи парите с кеф.Тези пари са паднали така...от небето..не са припечелени с тежък труд.
А онзи другият, толкова ли е тъп, не си ли знае числата от фишовете? И защо не си ги проверява сам - нали затова играе -за да спечели.

навярно затово ми е приятел. защото е точно такъв.

Устоял е на изкушението.... действал е с разум, въпреки желанието, което после му го е върнало тъпкано.... Важен е краят. Преборил се е, напук на твърдението, че трябва да се отдаде.

не мога да си изкривя душата, че да не призная твоя подход за доста оригинален.....

"другият" просто се е доверил.
въпросът е дали ако не беше се направил глупак, можеше да живее без угризения?

Важен е краят наистина.

ЕДНА ИСТОРИЯ НА СЪБЛАЗЪН, СЪВЕСТ, НАКАЗАНИЕ..СТРАХОТЕН СИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Това е една от вечните дилеми - дали ако, ще... И никога не се знае отговора - докато човек не напусне този свят. А самият човек има опасност да влезе в един омагьосан кръг, мислейки си и тормозейки се, че хем е изпуснал синята птица, хем е постъпил "честно". Този омагьосан кръг често води до пропадане и съсипване на живота... Дано Приятелят ти се съвземе - и пак срещне Късмета!

Яка история!!!

Човек трудно може да избяга от съвестта си...
Поздрави!

това е една истинска история, без капка измислица

мисля си, че дилемата ще си остане докрая с него

май си прав - става са сюжет на филм.Яка е защото е истинска

Радвам се, че историята ти е харесала.
Поздрав!

гадже-унгарка и някой друг да ти превежда ми изглежда странно.

защото ти явно никога не си имал.
Не унгарка, а чужденка.
И аз нтамирам ежкобежко за доста комичен ник, но не ти го натяквам, нали?

не съм имал нужда от преводач за да се разбирам с гаджетата си - просто не е възможно да свалиш някой с помощта на преводач, ако се е случило преводача е сваляча (или поне, аз така го разбирам). Не разбирам, обаче, какво общо има тук никът ми и защо го намеси него, все едно аз съм във моя въпрос към твоя разказ?

намесих го, защото коментарът ти ми се струва дребнав и манипулативен.
Къде съм казал, че гаджетата съм ги свалял с преводач? Къде е това в текста?
Това, че някой ми е превел текст в картичка на унгарски е просто жест, закачка.
Ще кажеш - не е написано ясно. Ами не е. Защото е подробност, не е по същество на искторията.
Та затова намесих ника ти - да ти илюстрирам какво значи дребнаво заяждане.

АКО е била поредната глътка алкохол. Изкушението е било голямо. И при положение,че е проявил такава сила да върне парите защо после проявява такава слабост. Тук и малките камъчета са обърнали голямата кола. От себе си не можеш да избягаш. Поучително.

Хубава история! Поздрави! ВВ

"Лятото го ползвах за преводач, защото имах няколко гаджета унгарки покрай морето"
сам си казваш, че си го ползвал за преводач - как може да ползваш някой за преводач, за да сваляш гаджета. Просто не мога да си го продставя практически. Примерно ти казваш: Много ми харесват очите ти
и приятеля ти превежда, каквото там на унгарски и тя му отговаря нещо на унгарски и приятелят ти превежда: А на теб ти е много хубава косата.
Не знам, но като прочетох тази част от историята реших, че явно и останалата част от историята не е достоверна

все повече започваш да ми приличаш на известния мърморко в сайта блогъра Донев.
Ще трябва да ти дам уроче по елементарна логика - писано е "имах", следователно вече съм ги бил свалил, когато съм го ползвал за преводач.
Рабра ли келеш такъв?
А като говорим за достоверност да ти кажа, че самият ти с този нелеп ник и празен блог си недостоверен.

Реалният живот не е мъдра притча, в която накрая се тълкува поуката.
Много по-сложно е.

Радвам се че ти е допаднала. Ти си добър читател, знам.

не съм си позволил да те наричам с обидни епитети. Не пиша защото нямам дар слово, чета обаче внимателно - дори и да си свалил една с помоща на приятеля си, за няколко вече ми изглежда малко вероятно

за миг си е позволил да стане предателнаприятелството, някой му се е доверил, а той - взел, че се изкушил, за пари...кажи му вече да спре, изкупилл е грешката си, в мигът, когато се е върнал...

хубав разказ, Рустам,
и повествованието върви гладко, чете се с вълнение, и нетърпение за развръзката, поздравление!

знам, че като човек с вкус не казваш похвалите си ей така.

Косара има вкус - неслучайно ме харесва

Има понякога истински хора....

Кака тежестта на лъжата може да разруши физическото ни тяло, а и целият ни живот. Да се замислиме какво точно означава гузната съвест. Благодаря за поучителния постинг! Сърдечен поздрав : ))))))))))))))

Какви няколко гаджета унгарки? Най-близкият ти контакт с унгарка е с Чичолина от снимка в Чук чук средата на 90те. Да знаеш, че си поизтрещел за година и нещо или пък публиката в блогбеге е станала толкова наивна, че теслите ти ловат дикиш. А и основната историят си я преписал. Чел съм вече почти същата. Да земеш да се стегнеш!