Днес Вселената ми намига весело,
наивно по детски, закачливо дори –
била в отлично настроение
тайни да ми шепти.

Казва, че туптяла в сърцето ми
с ритъм на Всичко в Едно.
Всичкост и светли омайности
събирала в своето зарево.

Трептяла нощем с звездите
в мелодия на лунна соната.
Разказвала приказки на лъчите,
когато слънцето се търкулва в дните.

Пишела звездна поезия,
публикувала я в небосвода нощен.
Изпращала я по комети
да я четем като привети.

Ухаела на свежи цветя,
бълбукала в ручеи горски.
Обичала много света
и му посвещавала целия Космос.

Накрая ми завещава песен от Светлина –
с птиците да я изпълнявам,
когат" се извие дъга,
за да са щастливи и нови
цветовете на всички простори.