Преди време, преди години , тогава когато още я опознавах научих от нея това - истинското приятелство и истинската любов могат да са се познаят , когато , въпреки болката и раните, ще можеш да простиш и непростимите неща . Мисълта ми хареса.Повтарял съм я десетки пъти в съзнанието си, цитирал съм я в разговори с познати и в споровете си с нея. В нашето приятелство споровете и противолечията, драматични и жестоки, се случваха като че ли през ден. Прощавах и ми беше прощавано. Мислех си, че съм се докоснал до истинността , до верния белег на истинското приятелство.
        Разбрах през времето, че към способността да прощаваш бих добавил и способността да се жертваш.  Не в онзи краен смисъл на саможертва, а да жертваш собственото си спокойствие, интересите си, удобството си заради приятеля.И то не защото на него ще му бъде хубаво, а заради нежната радост и удоволствие в собствената ми душа.
Дори и най-малката съпротива при тези малки жертноприношения е знак, че има тещо фалшиво. А аз наистина се радвах да се жертвам за нея.
        Вярвам, че истинското приятелство се познава  не по това, дали прощаваш или се жертваш за някого, а по това, че не би могъл и не би помислил да постъпиш по друг начин.
        Тия дни обаче ми стана кристално ясно, че всичко случило се до преди няколко месеца е било само подготовка и изпит за истнската проверка. Оглеждам себе си и онова, което сторих и ти причиних през това време. Невероятно е, че ми прости.  Дори присъствието ти до мене  в онези  тежки мигове, когато бях слаб и отчаян, беше по-обяснимо,отколкото това, че ми прости и остана до мене тия дни. Благодаря ти.
         Пухсен, благодаря и на Бога за подаръка, който ми направи с твоето идване и присъствие в живота ми.

       
      

Доброто приятелство прави живота цветен!
Приятна вечер!:))

най накрая
ето това е :)
да можеш да го изкажеш ...

Бих казал - истински.
И на тебе хубава вечер! С хубави хора

Ами това е от душата ми.

един стих на Валери Петров - ,,Приятел пръв,, За това, че пръв полита в огъня да те спаси,пръв и без да се запита прав ли си или не си...

Казва се приятел пръв, но защо е той такъв...
Чудесна е поемката на В. Петров.

най-лесно е да скъсаш и да си тръгнеш, но човек трябва да се научи да живее с човека въпреки различното мислене и споровете.

за това като си един мърморещ заядливец
направо не си за понасяне :))

"Вярвам, че истинското приятелство се познава не по това, дали прощаваш или се жертваш за някого, а по това, че не би могъл и не би помислил да постъпиш по друг начин."

добре казано...

Има и такова приятелство.
За него бих писал аз. Не за онези, дето върхът на всеотдайността е да се напият и да повръщат заедно.

Пожелавам ти и занапред същото!
А твоето си е една изповед ! И ни направи съпричастни! Поздрав на човека до теб!