Моят свещеник часто казва, че Гордостта е всъщност най-страшния грях. Заедно със страха. Те отключват вратата на Изкушението. Ето днес попаднах на този чудесен текст в блога на    rebelle.blog.bg/ , хареса ми и си позволих да го копирам

Седмицата на Прошката малко по малко си отива. Това не е като онези уникални дни, в които се демонстрира "особено" отношенние към това, което символизират (14 февруари, 8 март) и всеки малко или много прави това, което всъщност трябва да прави винаги. Тази седмица е последния шанс да простим и да ни бъде простено за тази година. Човешко е да се греши, нали знаете това оправдание, така известно и употребявано. Ние не се учим да грешим, съзнателно или не го правим без да ни е нужно знанние. Но щом не всеки умее да прощава, това ме навява на мисълта, че не всеки е научен на това. И идва въпросът – как да се научим? Безболезнено това знание се внедрява в психиката на малкото дете, то се възпитава в този дух, но ако по някаква причина не е научено как и кога трябва да го прави какво му остава? Прошката е знание, драги ми хора, знание за божественото в нас, тъй като освен грешни хора, ние можем да сме и мъдри богове, стига да открием искрата, която Господ е вложил в нас. Но това могат да бъдат само приказки, празни думи без смисъл и посока, ако останат думи, без дела. Човек трябва да прощава не само на думи, дори понякога думите не са нужни. Но в тази седмица са. Изричайки „Прости ми” и „Прощавам ти”, човек надскача вътрешния си егоизъм и извършва действието – прошка. Да, прошката има не само психичен характер, има и физически. Ние прощаваме вътрешно, но запазим ли тази прошка само за нас, без да покажем, че сме я направили, малка част от нея остава недоизпълнена. Защото ние, хората, имаме нужда да разберем, да ни бъде казано и показано, че ни е простено, това ни сполотява и сближава, помага ни и ние самите да си простим. И когато достигнем и тази малка част на прошката – изказаната, до която не сме посмяли да се докоснем от страх, че ще изгубим достойнство, тогава сме се издигнали над обикновените си страсти и желания.     Нека простим и потърсим прошка тази седмица, не защото така ще се почувстваме по-добри, а защото човек никога не знае ако днес пропусне – утре дали ще има шанс да го направи.

лудото фифи пак се завърна, гатора ще черпи

Да ти простя ли, да не ти ли прощавам? :))))

Rustam, последното изречение ме трогна много!
"Нека простим и потърсим прошка тази седмица, не защото така ще се почувстваме по-добри, а защото човек никога не знае ако днес пропусне – утре дали ще има шанс да го направи."
Поздрави за прекрасния постинг!

Да си призная, мене също това изречение ме развълнува най-силно.
Всъщност поздрава трябва да е за интелигентната и талантлива rebelle.
Беше ми интересно наскоро да разбера, че нейни постинги редовно копират в православните сайтове в БГ.

лесно се изричат думите - като прости ми, но колко хора могат наистина да простят истински. И това като комбинация с утрешния празник на влюбените - дали ревността и прошката могат да са заедно? Не искам отговор - те не можеш да го дадеш, а и да питаш свещеника си също няма да можеш, защото ще го предадеш от твоя гледна точка и ще получиш отговор това което искаш да чуеш.

не зная. но мисля Цвети го е написала добра, че казването на думичките е част от истинската прошка.
Не всеки утре ще може да празнува Св.Валентин, ама всеки има от кого да поиска прошка. защото всички грешим.а и неделята е последния срок

е да се напише, друго е да се каже, трето и четвърто е да се направи

пръдльо! :-D

нямаше да е Прощална неделя в годината, а щеше да има Прощален ден всяка седмица.

е дали го има деня, а дали се осъзнава същността. Някои хора прощават само на думи, а не в сърцето си и за това и на 4 години веднъж да е този ден те пак няма да го осъзнаят

простих ти !

не те зная.
мисля, че май и ти не се знаеш.
простено да ти е и на тебе.
усмихни се малко. ще ти стане по-леко.

никва прошка за тебе старче

И във връзка с него аз ти прощавам за онова... "Коя е "аменда" - доста е досадна... :-)))))) Много усмивки от мен и бъди благословен!!! Пък като поискаш да ти досадя персонално - свиркай- все ще намеря време и за теб :-)

браво на автора и на теб, че му даваш по-голяма публичност.