Един популярен апокриф разказва как недълго  след  ръзпъването и Възкресението на Исус,  човекът, който го осъжда- Понтий Пилат става ревностен християнин и като такъв погива.
    Каква е, всъщност, истината за личността на римския управник на Палестина ?Информацията от историческите източници  е  доста оскъдна и  оценките относно фигурата му са  доста  сдържани. Основни източници са "Аналите" на Тацит и елинизираният еврейски историк Йосиф Флавий.
    Пилат става през 26 г. петият управител на Юдея и с това събитие е свързано първото споменаване на името му. По това време да си управител на тази провинция не е било престижно занятие.
     Всъщност той съчетавал едновременно властта на две длъжности. Бил е префект - в Римската империя е означавало едновременно съчетаване на полицейска и съдебна власт. Но заедно с това е бил и прокуратор, сиреч административен управител. В това му качество е трябвало основно да гарантира събирането на данъците. В пряко подчинение на Пилат се намирала войнска част от около 5000 души. Основният гарнизон бил съсредоточен в Кесария - морско пристанище. Макар и в пределите на Юдея, Кесария не бил еврейски град, а изцяло елинизирано търговско средище. личната резиденция на Пилат се намирала срещу Соломоновия храм в Йерусалим, но повечето време, естествено, прокураторът прекарвал в Кесария. Сред размирното юдейско племе, просто е било по-сигурно.
      Статутът на Палестина ката провинция е давал доста свободи на евреите. Например основното парично средство са били монетите, сечени от от техния цар. Това последното става повод още в началото Пилат да бъде посрещнат с неприязън и негодуване, понеже доста самоуверено разпоредил в Ерусалим да почнат да се секат монети с образа на Императораи други римски божества. Омразата към него се засилва и от явно изразеното му презрение към религиозните обреди и традиции на евреите.Макар и да управлявал с " твърда ръка" и да смачквал жестоко и най-малкият опит за бунт, всъщност Прокураторът на Палестина е големият благодетел на Йерусалим. Колкото и да е учудващо, столицата на Юдея нямала водопровод. Именно той построява голям километров акведукт и огромни резервоари за питейна вода, които спасяват задъхващия се от жажда и мръсотия град.
Е, немалка подробност в случая е тази, че Понтий Пилат финансира "проекта" не с пари от данъци, а със злато от Соломоновия храм.
         Същите първосвещеници, които подклаждат народното недоволство срещу него, го вкарват в несправедливия процес срещу Исус. Под техен натиск префектът  издава смъртната присъда срещу Сина Божи по обвинение за богохулство. А в античния свят това е не просто смъртен грях, но и ужасно престъпление. В гръцката и римскато  култури и митология богохулството е основание за т.н. "трагична вина."
          Само три години след разпъването на Христос, през 36г, на основание на оплаквания на самаряни, легатът на Сирия, под чието подчинение е Понтий  Пилат, го освобождава от длъжност и го изпраща в Рим да дава обясния на императора. За късмет докато пътува през Средиземно море, Тиберий умира. Единственият достоверен факт е, че Калигула изпраща Пилат по-късно в Галия като чиновник на ниска длъжност, където отчаян той се самоубива.
   

мислиш ли, че случайно е посочено неговото управление за процеса срещу Иисус?

Истината е, че Пилат е бил наясно със същността и облика на юдейските първосвещеници. Знаел е, че те са в основата на проблемите му с населението.
Бил е принуденда издаде присъда,а не защото им е симпатизирал, нито защото е бил убеден във вината на Исус

но едва ли е имал специално отношение към евреите. Римляните не са се церемонили! Виж Веспасиян. В крайна сметка Колизеума е изграден с парите от Храма в Ерусалим, изобщо - бунта на евреите е бил удобен повод да се разграби града и - нищо повече!
А е странно, че тези градове са били богати, като се има предвид разположението им и дългите войни, които са се водили, но след Ирод явно стандарта се е вдигнал.
Ама да вменяваме на римляните съчуствие към юдеите е пресилено!

На Пилат не му е пукало - важното е било, да се успокои града! Фарисеите са искали кръв - получили са я!
Ма бил ли Петия прокуратор разбрал Иисус, не бил ли - е по-скоро въпрос от романа на Булгаков, не ли - исторически вярно съждение!:))
Все пак - християните едва ли са подпалили Рим в знак на признателност!:)

по-скоро старателен и немного прозорлив.
Не става дума за симпатии, а по-скоро за тип политика.
Римляните са се интересували да "падат пари" от данъци и затова са държали да има дори привидна известна юдейска самостоятелност. Избягвали са преките намеси и са проливали кръв в "краен случай"

е - за какво да е прозорлив?
Не е имал амбиции, по-големи от възможностите му! Вероятно са го прецакали с назначенията и не е могъл...абе - знаеш ли ги що са се самоубивали римляните?
Някой и по заповед са го правили...
Аз не допускам изобщо да са обърнали внимание на този процес, на събитията...имало размирици, разпънали трима, дето много знаят - за назидание на околните и ...толкоз.
Малко по-късно - по време на бунта, с който се справя Тит в крайна сметка /фръц!:)/ - знайш що народ е бил избит! А и разпъването на кръст е било често срещано наказание тогава - главно за предателство и бунт, мисля!
Виж, Евангелията са красиви - и официалните, и апокрифните, но истината за размера на описваните събития е отбелязана доста по-късно! В онзи момент едва ли е имало грамотен човек, който да е намирал нещо особено в изпълнението на някакви присъди! Нали не вярваш, че това са били единствените трима осъдени на смърт при управлението на Пилат?
Баже! Едва ли си е спомнял колко хора е осъдил, когато си е теглил ножа! И не го е направил от скрупули и разкаяние - това са красиви приказки!
Римски управител и хуманност - ха, ха!

същинска императрица!... :))

Аз не мисля, че християните са подпалили Рим по времето на император Нерон през юли 64 година. Според Светоний инициатор на пожара е самият император, и че са били видени подпалвачите с факли. Отсъствието на Нерон от града по време на пожара е допълнителна улика, тъй като според зложелателите му по време на пожара той е облечен в театрален костюм и свири на арфа.
Светоний написва Дванадесетте цезари (De vita Caesarum) — история на римските водачи, от която черпят информация много изследователи на древния Рим. Тя се смята от мнозина за безпристрастен източник на информация — поне дотолкова, колкото един историк в древността би могъл да бъде обективен.
Уликите са за предумишлен палеж, за които е обвинена християнската общност , вследствие от което избухват серия погроми, и масови екзекуции на християни. Тези събития се катализират от изблика на гняв у императора от упорито разпространяваните сред плебса слухове, че пожарът е лично дело на държавния глава. Нерон намира тези приказки за зловредни и насъсква тълпата срещу християните.
Е кой е имал интерес от този пожар?

заради идеята...
Не забравяй, че историята я пишат победителите, а в нашия случей - християните на Константин!
Има доста интересна и любопитна документална поредица по Историческия канал - доводите за това, че в крайна сметка последователите на учението в оня му, пред Константинов вид са имали повод и основание да подпалят града са замислящи...
Впрочем, Откровението на Йоан засяга доста добре темата...но нека да оставим този прелюбопитен въпрос за времето, в което уважаемия домакин ще се "зАпре" да се кара с ...хъм, впечатляващи съблогъри и ще отдели повече време на интересни и любопитни неща в собствения си блог!:)))

ПС: ранните християни ми станаха определено симпатични, след като изгледах онези филми!:)

и дават простор за различни тълкувания... На мен ми допада версията на Х. Сенкевич / в прекрасния му роман " Quo vadis"/ - че Рим е запален по заповед на Нерон, от болния му мозък, не само за да се раз-прави с християните, а и за да почерпи "творческо вдъхновение" от видението на горящия град...
ПП: А предсмъртното писмо на Петроний до Нерон / в което "арбитърът на изящния вкус" осмива творческите напъни на императора/ е като първообраз на съвременните ПУ-етически вой-ни... :)))