Пръстенът на Курбат

                                                Азгар Мухамадиев

             Мухамадиев - Тюркски монети в Източна Европа и Хорезм - TurkicWorld (onlinehome.us)

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/33WritingTuranian/MukhamadievCoinsKurbatEn.htm

Увод

Азгар Мухамадиев е изключителен нумизмат, посветил живота си на изучаването на източноевропейските и средноазиатските монети и надписи. Той е откривателят на азбуката, използвана от Хуните, Булгарите, Хазарите и Хорезъмците. Цитатът по-долу е от последната му книга и подобно на предишните му творби е пълен до ръба с прозрения и научни пробиви. По-специално, въпросът за погребалните пръстени на Курбат се счита за решен от видни византолози с ясно заключение: монограмите са на гръцки, макар и не на такъв гръцки, който всеки грамотен на гръцки език или на кирилица човек може свободно да прочете; на някакъв такъв нечетлив гръцки, достъпен само за малцина посветени. А. Мухамадиев изследва артефактите отново и стига до контрастиращо заключение: монограмите са написани на тюркска азбука, която географски се е използвала от Средна Азия до Източна и Централна Европа и на тюркски език. По този начин, вместо да бъдат на две трети гръцка енигма, печатите-пръстени от погребалното съкровище на Курбат са стъпка напред към разбирането на историята и развитието на тюркската азбука и тюркската история като цяло.

 

     Пъзелът около Курбат/Кубрат: подозираше се, че Кубрат е гръцко изкривяване на тюркското име Курбат. Етимологично погледнато, Курбат е по-подходящо за тюркско име и има много аналогии с Чур /Кур = принц, лидер, глава и Бат / Батя / Бата = баща, старши, висшестоящ, докато етимологиите за Кубрат са подозрителни поради скромната си семантика, недостойна за цар, особено когато традиционно човекът може да промени името си по желание и приживе може да е сменил редица имена, без да има нужда да живее с някакво неподобаващо за него или под нивото му. Но... фактите се самоизтъкват и ако на пръстена на Курбат пише "Кубрат", то Кубрат е избраното от него име и с право се използва от автора.

     Будизъм: Изучаването на тюркските надписи от А. Мухамадиев го довежда до откритието, че религиозните убеждения на населението не са уеднаквени: в допълнение към тенгрианството, твърди доказателства показват разпространение на будизма и / или индуизма сред съставителите на хуно-българските племена. Макар и основните вярвания в задгробния живот и въплъщението да са общи за тенгрианството и будизма, съответните религиозни ритуали се различават, а резултатът трябва да е бил симбиотична смес, с неравномерно разпределяне и неравномерно използване в ежедневието. Литературните доказателства споменават само тенгрианството.

     Административното деление е отразено в етническите имена. Това откритие е още един просветляващ пробив в разбирането на тюркската история, която, когато бъде приета, ще изхвърли много неволни спекулации, някои много стари и традиционни, също някои много нови и въображаеми. Това прозрение е стъпка напред към разбирането на историята на античния период в Северния Понт. Нищо чудно, че Кутургурите са известни на Запад "като локализирани, преместващи се да се заселят или да окупират" запада, той е западен улус на държавата. За разлика от тях "оногурите" са съюз от десет племена, без да се споменава местоположението им, но тъй като е дал име на гръцката Фанагория/Оногурия, през V в. пр. н. е. съюзът им вече е съществувал по Черноморието.
                            Глава 1
                       Античност и ранно Средновековие
           4. Надписите върху гравираните златни пръстени от съкровището на хан Кубрат (писменост на ранните българи)

     Когато един от моите приятели, организатор на изложбите от Ермитажа в Казан, ми подари книгата "Сокровища хана Кубрата" (Санкт-Петербург, 1997), и аз я разгледах, вниманието ми беше привлечено от надписи на пръстените, показани в каталога, чиито букви ми изглеждаха познати и идентични с някои букви върху надписи по чаши от ранното средновековие от района на Поволжието и аз попитах за тях. Той отговори с безразличен и недопускащ възражения тон, че вече са прочетени. Обаче някои пропуски в книгата, а също и известна небрежност бяха очевидни и породиха напълно разбираеми съмнения както в прочитите, така и в заключението, че надписите са "гръцки" монограми. Например Кубрат, който е живял през VII век, e наречен с монголската титла "хан", която се появява шест века по-късно, през XIII век и Кубрат на схематичната скица е изобразен с набор от златни украшения и сабя със златен обков в облика на същински дебил. Дотук не беше кой знае какво, но това вече го бяхме гледали. Възрастните вероятно си спомнят, че по съветско време на втория етаж на Казанския етнографски музей висеше огромен портрет на мъж с гноясали изпъкнали очи и полуотворена уста с капеща слюнка. На портрета очевидно беше изобразен болен човек с вродено слабоумие, но на написа върху към стената, имаше напечатано с гигантски шрифт името на картината "Татарин".

Курбат/Кубрат Изображение в издадена от Ермитажа книга	Ермитаж Курбат/Кубрат Изобразено е е лице и небръсната глава: "с бръснати глави управлявахме от тази страна 515 години", пише хроникьор	Курбат от Ермитажа/Кубрат Изобразен е в ликови цървули, традиционно славянско национално облекло, наистина кралски руски сарказъм по адрес на тюркските крале.

  

     В описанията на каталога някои автори рутинно етикират съдовете от съкровището от благородни метали и украшенията като ирански, византийски или, в най-добрия случай, согдианско производство. Възниква въпросът: как; според тях тюрките-дебили не са можели сами да изработят тези предмети на изкуството от злато и сребро? Можем да кажем, че и това сме го виждали. В началото на 60-те години на миналия век аз, като студент, участвах в разкопките на столицата на Златната Орда Сарай ал-Джедид, разположена в долното Поволжие и всеки малко от малко позлатен обект, открит при разкопките, или достатъчно високохудожествен фрагмент, различен от обичайната червена глина (между другото, отлично изпечена) на "татарската" керамика, бяха описани като изделия от ирански или арабски произход. Доколкото аз още от детството си имах "фина" ръка, наследена от баба ми по майчина линия, майсторка на занаятите, попитах нашия (казанския) ръководител на разкопките: "Какво, те самите не са ли можели да направят тези предмети?". И той, общо взето мил човек, възкликна в простотата си: "Кои те? Та това са татари?!".

     Но, през следващите години, като началник на разкопките, се случи да разкопая многобройни предмети от подобен характер. Особено интересни бяха бракуваните предмети от тухларна в мазе в Сарай ал-Махрус, които сочеха, че са направени именно в този магазин. Многогодишните разкопки с многобройните находки свидетелстваха, че градската култура от Поволжието, която се развива по време на хазарския период в VIII-ми век (последният хазарски град Саксин в районa на долното Поволжие е превзет от монголите), не е угаснала. Тюрко-татарските занаятчии са били майстори на изкуството и неуважението към тях е очевиден или скрит снобизъм, останал от съветския идеологически период, и е напълно неподходящ в момента.

     Удивително, но факт: по целия свят съществуват разпръснати стотици съдове от благородни метали, които са открити в Поволжието и Приуралието. По ръбовете на някои от тях има достатъчно дълги надписи, понякога 15-20 думи. Само в Ермитажа има няколко екземпляра. На нито един учен дори не му е хрумнало да свърже тези надписи с историята на цивилизация в района на Поволжието, където хуните, преследвани от китайските армии (т.е. победени от китайските армии и преследвани от тунгусите ксян-бей (Xianbi/Hsiem-pi/Syanbinians), които поели контрола над всички територии на Хунския каганат и погълнали над 100 000 хунски семейства, създавайки Тунгуско-Тюркския език, днес известен като монголски), пробили до Поволжието и още в началото на нашата ера създали своя държава, в чиято икономика, ако съдим по археологичните данни, освен напредналата металургия за първи път в Източна Европа важно място е заемало не само паричното обращение, но и производството на собствени многобройни монети под формата на бронзови блокове със стандартизирана форма и точно определено тегло. Известните археолози О. Н. Бадер и А. П. Смирнов при съпоставянето на районите, в които е откривана посуда от благородни метали, с откритите там "селища, крепости и погребения", стигнаха до заключение, че те "свидетелстват за съществуването през първото хилядолетие на нашата ера в тази област на икономически силен център, способен да натрупа голямо количество скъпоценни вносни вещи" .

     Историята на Поволжието и Уралския регион е сложна и многопластова. През IV век, след разгрома на ефталитите от Истеми каган, съюзен с шаха на Иран (Chosroes/Khusrau "Anushirvan", Хосров Ануширван"Блаженият", 531-579 г.), част от победените ефталити (през 579 г.) от северната част на Туркестан трябвало да се оттеглят в района на Средното Поволжие. Съдейки по съдържанието на надписите на някои съдове, с тези събития е свързано проникването на Будизма. Следователно не е неочаквано и не е случайност, че в този регион се появява ранното градостроителство, където са възникнали столиците на пет държави, включително столиците на такива световни империи от ранното и късното Средновековие като Хазария и Златноординските държави.
     Намерената многобройна посуда от Поволжието и Приуралието, цялата без изключение по външни признаци (без разглеждане на съдържанието на надписите и с пренебрегване на средновековната история на Поволжието и Приралието) беше призната като изкуство от Сасанидски, согдийски или индийски произход. Такива констатации, извършени с апломб, в чиято основа лежи, както вече казахме, пренебрежението към ранносредновековната история на Поволжието, често напомнят за врачките, гледащи "на ръка". Някои изследователи все пак смятат, че надписите обозначават теглото на съдините, вероятно поради това се смята, че надписите нямат отношение към техния произход. Без да се изключва такава възможност, все пак могат да бъдат повдигнати въпроси: защо надписите не носят персийски, индийски (за пример, купи с изображение на Вишну в долната част) или, с рядко изключение, согдийски характер, но са написани с хорезъмско (известен още като Kwaresmian) писмо? Или съдовете от скъпоценни метали са били претегляни само от търговците на Chorasm (известен още като Khoresm/Хорезм)?

     Руските изтоковеди от 19 век бяха експерти, достатъчно компетентни в областта не само на историята, но и на лингвистиката. По време на съветския период историкът, изучаващ историята на хазарите, българите или Златната Орда, би могъл да се сравни с учен, който, без да знае руски, охотно би обсъждал, да речем, норманския произход на такива древнославянски племена като древляните ("Foresters") или поляните ("Fieldmen"). Подобни изследователи, писали много за изкуството, за произхода на българите или татарите, смятаха, че е под достойнството им да отделят внимание на езиковите или литературните паметници от Булгарския или Златноординския периоди.
     В сложния период на формиране на Хазарски каганат, съдейки по споделените религиозна и писмена култура, българските племена на Кубрат (или поне тяхната основна част) трябвало да напуснат за известно време Средното Поволжие. Хазарският каган Йосиф в по-късно писмо, написано след 960-те години, в което говори за съставящите Каганата племена (включително българите на Волга, подчертава: "Всеки от клановете има известно (наследствено) владение (получено) от предците". Впрочем, на картата на арабския географ от 12-ти век Идриси е показано местоположението на "останалите българи" нагоре и североизточно от град Булгар.

     Преди да говорим за надписите на пръстените от Кубратовото съкровище, нека отбележим, че подобни предмети с надписи, намерени в древни хуно-тюркски погребения, са отдавна познати. Например при разкопките на Астраханската археологическа експедиция от 1963 г., организирана от В. П. Шилов, беше намерен скелет на мъж на дълбочина 1,85 м в един от курганите на Ординския бугор около село Займишче в Черноярски район. До него имаше конски череп и части от конски крака, костна бойна топка, глинена кана с крушовидна форма и железен нож вътре, както и други предмети, а в лявата ръка имаше златен абасидски динар от 143-та година на Хиджра (760-761), който беше изследван от петербургския ориенталист А. А. Биков, известен със своите точност и обективност. Динарът, както отбеляза ученият, би бил съвсем обичайна монета, ако не обърнем внимание на ясно видимото графито по обратната му страна над горната линия на легендата, което, както той е предположил, вероятно е било знак за собственост на покойника. Въпреки това, както е видно от графитото, това не е просто знак или тамга, а два знака, наподобяващи рунически букви:  .

     Тези знаци привлякоха острото внимание на автора, когато в погребение от хуно-сарматско, т. е. по-ранно време в Придонието беше открита интересна находка от същия тип - ахатов талисман, на който имаше вече три знака и археолозите които намериха дадения предмет, ги нарекоха "драскотини".

      Своеобразното в тези знаци беше това, че на същия предмет те бяха начертани още веднъж, но в огледален образ, което наистина ги доближава до хуните и широко разпространения техен евфемизъм.
     Знаците изглеждат като следва:  и в обратна посока . Без преувеличение може да се установи, че тези знаци не са просто тирета или щрихи, а добре идентифицирани букви от хорезъмския или турански, по-точно хунски по съдържание език, т. е. хуно-кипчакска азбука, възникнала още в античното време и просъществувала до началото на VIII век от н. е., когато на нейна основа е разработена нова, реформирана от тюрките "руническа" азбука за южния огузки диалект. Надписът от дясно на ляво се чете като aln_g, т.. е. твоят ал. Любопитно е, че последният ляв знак е почти идентичен, а в някои хорезъмски надписи напълно съвпада с последния (вляво) знак от графитото, споменато от А. А. Биков върху златния динар от VIII век, което свидетелства за родството между хуно-кипчакската и руническата азбуки.

     Знаците на монетата със сравнително по-късното графито, описано от А. А. Биков, могат да се дешифрират като руни като Огузо-тюркската „руническа“ азбука (тъй като "руните" имат етническо определение за германска писменост, спрямо тюркските "руни" названието е погрешно и в този превод "рунически" авторът поставя в кавички.). Началото или първият десен знак в графитото (lt) в древнотюркските текстове се използва в тези думи, в които се подразбират гласни звуци. Графитото върху монетата се чете като ltn_g, а в пълна древнотюркска форма, т. е., с добавяне на гласна, altn_g  или твой al.

     Идеята за "живия покойник" е свързана с концепция за задгробен живот в отвъдния свят. Ето защо, в древни погребения, по-специално в курганите археолозите откриват много различни битови и не само битови предмети. Древната хуно-тюркска дума al означава "всеки предмет, намиращ се пред някого или пред нещо" ¹. В този случай е естествено да се предположи, че думата  Ал означава ритуален погребален инвентар - ахатов талисман, златна монета или други предмети, положени от близките като последна почит към погребания човек, а по-късно също и под формата на надгробен паметник. Например, на един от Булгарските епиграфски паметници се среща подобен надпис alti или alchi, т.е. неговият ал.

      Що се отнася до споменатите по-горе надписи върху златните пръстени, немският изследовател И. Вернер, основаващ се на византийските източници и предполагащ, че съкровището е погребален инвентар на българския вожд Кубрат, помолил византолога В. Зайбт да дешифрира надписите върху два златни пръстена. Зайбт ги разчел като византийски монограми (сливане на начални или отделни букви) с името на Кубрат и титлата патриций, дадена му от византийския император.

     Вероятно за "византификацията" на българския погребален инвентар е спомогнал и фактът, че освен няколкото златни византийски предмета в съкровището бяха намерени шестдесет и девет византийски златни монети. Това е доста сериозно количество. Макар голямата част от монетите да са били използвани като украшение, не можем да не отчетем това, че тогава се е осъществявал началният етап на достатъчно интензивното парично обращение в Хазарския каганат, с други думи, те не могат да служат като извинение за подценяване на самобитността на културата на българите. Въпреки, че върхът на паричния оборот ще дойде по-късно, именно през този период в средата на племената от хазарския каганат възниква засиленият интерес към благородните метали като посредници не само във вътрешната, но и във външната търговия. "Затова е невъзможно да се подцени огромната роля на хазарския каганат, през който в IX-ти век минава пътят, снабдяващ със сребро населението и от Източна, и от Централна и Северна Европа", пише по този повод А. А. Биков.

     Така че, съдейки по изобилието от благородни метали, особено сребро и се придържаме към този подход, можем да „тюркизираме“ някои обреди сред населението на Централна и Северна Европа. Между другото, разделянето на готските племена по време на хунския период на източни и западни части спокойно е можело да възникне под влияние на хуните, доколкото и в Източна Европа, и в северната част на Китай такова административно деление е типично за хуните. Например котраги, кутургури, утрагури или отрагури и т. н. не са имена на хунските племена, както е прието да се смята, а названия на административните региони или военните формирования, свързани с тяхното разположение. Например, kцturi (отзад) в древнотюркския език означава "на запад", а utra (отпред, срещу) означава "противоположната страна", т.е. изтокът. Друга дума, otra, която впоследствие се е трансформирала в урта (орда), означава "среда, сърцевина" ¹. Втората част на тези съставни термини е огуз, т. е. съюз на племена, трансформирана в западнохунския диалект до огор².

     Струва ми се, че ако В. Зайбт се беше опитал да дешифрира монограма на Кубратовата титла не като патрикий, а като немската kunig (кьоних), т. е. крал, вероятно щеше удари в десетката, защото хунските управници, съдейки по многобройните предислямски хорезъмски монети, са носели най-древната титла king (със суфикс за принадлежност), който означава "принадлежащ на kun", т. е. на слънцето.

     По отношение на Кубрат и българите е интересно сведението на Теофан Изповедник в неговата "Хронография", датирано от 680 г.: "В дните на Константин Западния починал Кубрат, владетелят на споменатата България и котрагите". Първо, той нарича Кубрат "владетел", което е много важно, и второ, владетел не само на българите, но и на котрагите. По-горе беше отбелязано, че котрагурите са западно административно деление или военно формирование на хуните. В обозначението "Котраг" отпада „огор“, т. е. съюз на племена или съединение, следователно, в дадения случай това не е военно формирование. Обаче афиксът на принадлежност -g показва, че думата означава "западни" или "разположени на запад" (български) племена.

     Съдейки по много признаци, например сасанидския тип на намерените съдове и други предмети в района на Средното Поволжие и в източната част на Украйна, изглежда, че кубратовите българи са напуснали Поволжието, вместо да се подчинят на хазарите, които са подкрепили тюркския каган, стремящ се да създаде единна държава. За същото косвено свидетелстват и някои писмени източници. Например арабският историк Табари в книгата си "История на пророците и царете" изброява поред племената, победени в VI-ти век (т. е. ок. 552 г.) от дошлия от изток каган на тюрките Синджибу (Истеми). След победата над хуните-ефталити той покорява бенджер (българите), беленджер и хазарите, а след това обсадил Дербент. Както е известно, ранните центрове на хазарите са били в Северен Кавказ. Естествено е да се предположи, че ако българите са живели в района на Северното Черноморие, те са щели да се сблъскат с армията на Истеми след беленджерите и хазарите.

     На средновековните арабски географски карти могат да бъдат проследени не само разположенията на моретата, земите, планините и градовете, но също така и някои исторически данни и етническия състав на населението. Например на картата на Идриси (XII-ти век) над града Булгар е написано: ard Bulgar min at Tюrok, това е Земята на тюркските българи. Ако си спомним, че относително наскоро някои изследователи преведоха пътеписите на Арабския посланик при българите ибн Фадлан, като посочиха владетеля на Булгар за „цар на славяните“, то осведомеността на арабския географ е невероятна. Още по-нагоре на север е написано: Bakia Bulgar min at Tюrok, тоест „останалите тюркски българи“ и всичко това още се нуждае от историческо преосмисляне.

     Най-древнoто изделие в съкровището на Кубрат е сребърен поднос с изображението на сасанидския цар Шапур II (?-379), ловуващ планински овни. Един от авторите на горепосочената книга пише, че собственикът на съкровището "е можел да купи сасанидски сребърни съдове от пътуващите търговци". Авторът вероятно е решил, че собственикът е живеел на Невски проспект (централна улица в Св. Петербург). На друго място същият пише, че "източните търговци возели такава посуда в Прикамието, за да я разменят срещу ценни кожи". По негово мнение, именно согдийските търговци са държали цялата търговия в ръце. Помислете сами, защо търговецът ще пътува до района на Кама, когато от Средна Азия до северните райони, богати на дребни животни с ценна кожа е една ръка разстояние, докато според средновековните автори, например Марвази, само пътят от Хорезм до земята на българите отнемал три месеца. Това е било известно и на ибн Фадлан, който съобщава, че "запасихме се с хляб, просо и сушено месо за три месеца".

     Има и друга страна на въпроса. Согдианските търговци от Самарканд и при най-добро желание не биха могли в продължение на векове да пътуват до столицата на Иран, да се занимават с рекет и контрабандно да изнасят от царските трапези на сасанидските царе безброй изкусно изработени съдове от благородни метали, които да разменят за кожи в Прикамието. Като се има предвид, че някои от съдините, ако гледаме мотивите на рисунките върху тях, са свързани с индуизма (например изображението на четириръкия Вишну на дъното на съда), согдианските търговци, преди да потеглят към Прикамието, е трябвало да пътуват преди това до Индия.

     Естествено е да предположим, че в IV - VIII век в Итил (Поволжието) и Приуралието е съществувал крупен културен център, в който е имало луксозни стоки, достъпни не за случайни авантюристи или отделни согдиански търговци, а за коронованите особи и появата им в района на Поволжието и Урал е основно свързана с ранната история на българите, която от своя страна е свързана с Централна Азия и хуните-ефталити (известно е, че те са изповядвали будизъм), които смазали персийската армия начело с шахиншаха Пероз (ок. 468). Пероз трябвало да изплати огромен откуп на хуните, а синът му Кавад бил взет за заложник и останал при хуните две години, докато уговореният откуп не бил платен.

     Следи от хуните в Итил и Приуралието са намерени в археологическите материали. Известният археолог В. Ф. Генинг, родом от поволжките немци, разкопа на високия десен бряг на Кама повече от двадесет богати кургани на алпаути (командири) с великолепни колекции на предмети от бита: мечове с две ръце с източни орнаменти по дръжките и и ножниците, орнаментиран шлем от сасанидски тип и многоброен друг инвентар.

     Вторият начин за пристигане на предмети от скъпоценни метали е свързан с династичните контакти и подаръци, също и с многобройното собствено производство, засвидетелствано от ранните хуно-кипчакски (хорезъмски) надписи, нанесени при производството на съдовете, и от писмените източници. Например Теофилакт Симоката (VII век) пише: "правителството на тюрките се беше обогатило с персийско злато; цялото това племе се поддаде на огромен лукс: те си изковаваха и гравираха позлатени легла, маси, купи, столове и табуретки, изработваха си конски украшения и пълно въоръжение от злато..."

     От Поволжието и Приуралието са познати десетки подобни съдове с гравирани по тях предрунически букви – ранни хуно-кипчакски (хорезъмски) надписи с будистка насоченост. Понастоящем, както виждаме от гореизложеното, от достъпните за нас надписи по тези съдове са прочетени около сто думи.

     Следователно, не е задължително да предполагаме, че златните пръстени от съкровищницата са подаръци от византийския император, както и че надписите им са монограми с гръцки букви. Външното сходство само показва, че както гръцката, така и хуно-кипчакската (хорезъмска) азбука са свързани по произход с арамейската (с други думи, „гръцкият“ монограм се разчита през предгръцката арамейска азбука, но не може да се прочете през гръцкия език от VII век).

     За сравнение и за да направим фактите по-убедителни, Таблица 2 сглобява конкретни букви от надписите по купите, намерени в Поволжието и Приуралието, и публикувани в книгата на Я. И. Смирнов.

                                                   Таблица 2

Азбуката от надписите върху чашите от Поволжието и Приуралието (IV - VIII век) и на пръстените от съкровището на Кубрат (VII век)

     Всички букви от надписите-монограми на пръстените, като отчетем тяхното поместване на малка площ, както и някои други закономерни своеобразни изчертавания, са представени в таблица 2 до съответните букви от надписите върху чашите от Поволжието и Приуралието, основани на хорезъмската предислямска азбука. Сравнението показва, че те се отнасят към унитарната хуно-кипчакска азбука.
     Съдейки по надписите и на трите пръстена, интересен факт е, че се четат не само името и титлата на Кубрат, но също така са четими още една женско и едно мъжко име. Както е известно, в съкровището на Кубрат (25 кг златни и около 50 кг сребърни артефакти) бяха намерени два меча (един от тях за левичар) и други мъжки всекидневни предмети, а също така има женски златни гривни, колиета за врат и др. Следователно, така нареченото „съкровище на Кубрат“ може да се окаже погребален инвентар на три различни лица.
     

Монограмите са разчетени от немски учени, единият беше проф. Вернер, известен с точността и педантичността си!
Надписите са на гръцки и са разчетени като - на Кубрат и - на патриция Кубрат Третият , ако не ме лъже паметта, беше посветен на бат Орган !?
Никакви тюркски текстове няма По принцип, при монограми няма цели думи, има само съчетание от първи букви
Изключено е Вернер и другият професор- нумизмат, да са в грешка!

да си носиш мноооого здраве :):):).