Преди няколко дена турският министър на външните работи, насред Балканския полуостров, в измислената държава Косово се размечта за възстановяване на Османската империя. Разбира се никой наш политик и властник не рече дума за това.
      По тоя случай се присетих за една знаменателна дата.  Хубаво ще е за нея да се сетят и  нашите политици  и   днешните  "анадолски мечтатели".
      На 21 септември 1912 година, непосредствено след обявяването на Балканската война се ражда една особена воинска част. Наречена е Македоно-одринско опълчение. Подтиквани от истински патриотичен ентусиазъм и , защо да го крием - съкровено желание за мъст, в нея  се записват хиляди мъже и младежи. Те са бежанци , които след погрома на Преображенското въстание  със семействата си оставят родните си домове, гонени от зверствата и погромите на турсия башибозук и намират пристан  в Княжеството. Това са хора без военно обучение, някои недължали оръжие. Обикновени занаятчии, калфи, търговци. Снимката по-долу е автентична.Единственото "военно" нещо са юнашките им калпаци с лъвчета. Вместо раници на раменете си държат обикновени торби, обути с нестригани цървули, с кърпени  потури. 

            
     
Това са те- нашите прадядовци. Събират се 6500 души. Царицата им подарява знаме. Водят ги само 6 кадрови офицери. Има си и " американска" рота. Трайкици, емигрирали след кланетата в САЩ.
Това е знамето им

   

Става така, че самото командване на нашата армия се оказва неподготвено от бързите успехи във войната и светкавичната победа при Одрин. В тила на армията ни остава корпусът на Явер паша в Дедеагач, подкрепян от десетки башибозушки банди.
За да спасят населението и да осигурят снабдяването на армията срещу тях е изпратено Опълчението!
        Един знаменателен факт! На опълченците са раздадени пушки едва на 10 октомври. Личен подарък от Руския Император - най нови манлихери с по 500 патрона на юнак.
        Така на 1 ноемри  довчерашните раи атакуват и само за 7 дена разбиват елитната турска армия! Пленени са 10 000 турски войници. Истински подвиг - съизмерим с щурма на Одрин. От зор да се спаси турският паша, нямайки време забравя в квартирата си златна табакера и сабя покрита с диаманти.
Ето го и героят - овчарят бай Георги, сам самичък  води 20 пленени амуджи.

    
Аз ако бях сега външен министър, ето таз снимка бих пратил на колегата от Истанбил.

Но нашите трябва да реагират несъмнено!:)
Поздарв!

Сигурен съм че ще му говори.
Поздрав!

за да впечатлят евентуалните си гласоподаватели...особено ,ако могат да им подхвърлят някоя позабравена националистична идея - най-добре!
Тези снимки са трогателни! Може би ние трябва да си ги припомним, за да видим лицата на онези обикновени хорица, които войната е превърнала в герои, които са напускали дома, семейството си, не за тлъсти заплати като контингентите ни тук и там, а само заради вярата си в дълга към родината и честта си на истински мъже! - ето: тези същите бедни селяни!
Поздрави и благодаря за това напомняне!

Героите се раждат , когато има кауза, за която достойно може да се умре.