.....Ние бяхме от един град. Не я познавах лично. Но съм я виждал в Болницата.През януари , малко след като създаде блога си, ми писа в един коментар " Разкажи ми приказка".Когато четях стиховете й и импресиите й, чувствах онова, което определят като духовно родство. Погледът й към света ми беше не просто понятен, но и близък.
      Имам претенции да съм изкушен и да разбирам от литература и естетика. Понякога поезията й беше малко сурова, но изключително силна и ярка с метафорите си! Стиховете й носеха заряда на куршуми, изстреляни право в целта! Притежавеше онова рядко умение в лириката - да превръща делничното, битовото...в поетичен символ с разтърсваща сила. И двамата обичахме Пеньо Пенев...и образите й бяха  близки до неговите.

         Има хора, които Бог изпитва цял живот. Които непрекъснато оцеляват и се борят. Тя беше истински стоик. Докрая ме убеждаваше, че се подобрява и ще оздравее. За миг не се уплаши и не плака. Когато онзи ден лежах сред всички онези страдащи хора и ми казаха, че си е заминала заплаках. После си казах, че много бих искал да съм като нея и да мога и аз така да си тръгна. Без страх.
         Приятелко, прости ми, че не ти разказах приказката за ангела, която обещах. Все отлагах последните 2 месеца. От суеверие. Исках да ти кажа, че преди 2 години бях на границата и видях малко от онова отвъд. Не е страшно. Молех се за тебе вечер. Дано си го усетила.
         Тази песен има рефрен, в който се казва " Смъртта не е страшна".
Ще я слушам и ще мисля за тебе. Зная, че ще те видя пак.