Алегорията е труден жанр. Откакто Човека ни завеща Словото си със своите притчи, всичко след него е в някаква степен епигонство.
           Алегорията обаче е любима и за хората със схематично и догматично мислене. Дава удобна възможност да "подредиш" всичко  на мястото му. И освен това е хитър  начин да предадеш  "дълбок" смисъл та плоските си разсъждения.
          Някому много се иска Блога да е блато, ние да сме патки и Голямата Патка да ни наставлява и да ни напътства. И да се прави, че уж ни "пази" от лошата Крастава Жаба.
          Тия дни се начетох на "възмутени граждани и колективи" от  "мръсотията" на някои места.

          Ето какво искам аз и моите приятели да ви кажем Голяма Патко и  т.н. "Мъже в кафяво" :

         Вие сте самозванци и измислени "герои"-страхливци.

          Като използвате измислени каузи на някаква смешна борба срещу Лошото, удобно прикрити зад нея, всъщност я използвате,за  да обиждате, каляте и ругаете вулгарно други блогъри, които просто не са съгласни да ви играят по свирката.

          Къде бяхте защитници на Доброто, когато една  от Вас изливаше помия върху едно момиче? Ще ви кажа - насъсквахте я, окуражавахте я, бяхте в съюз със нея.

          Най - долните, вулгарни, мръснишки псувни в Блогпростреанството се лееха в блога на един от Вас. Вие му се възхищавахте, поощрявахте и кагато той изливаше гнусотията си - мълчахте къто пръдня в гащи и доволно потривахте ръчички.

        Тава е полажението господа резоньори.

        Хайде сега самозванци, изчистете си кочината и тогава погледнете в дворовете ни.
        Сбогом лицемери, стойте си в блатото не ни давайте тон!
        Голяма Патко, да знаеш, че си по оклепана от Краставата Жаба.