За пореден път се сблъсках с т.н. Четвърто измерение на Пералнята.
Знам, че повечето от вас ,като мене, са си задавали този въпрос - " Къде все пак изчезва едният чорап от чифта?"
Пробвал съм с ценрофуга, без центрофуга, на 40 гр. , на 60 гр.
Все същото. Средно на всяко трето пране изчезва по 1 чорап...
Във филтъра го няма.

Къде по дяволите отиват?

погледни в гумата бе глупак,
ако не у гъза ти.

Че не съм погледнал, куха лейко?
Така ще те изплющя с Боздугана ако ми паднеш, че ще изревеш като ранена мечка!

просто си забравил да го пуснеш в пералнята преди да започнеш прането.Добре проверявай предварително.

Проверявам! Ти не разбираш....Чорапът изчезва! След прането го няма - никъде!
Тебе не ти ли изчезват?

Благодаря за съвета!
Мисля, че това наистина ще свърши работа.
А при тебе как е- изчезват ли?

Всеки добре образован мъж знае как се перат чорапи в пералня!
Слагат се в торбичка. Накарай леля да ти ушие една и нямаш повече ядове :-)

Твоето "решение" само потвърждава проблема!
Всмисъл, щом използваш торбички - значи наистина са нужни , за да не допуснат Изчезването.
Това обаче не е Отговор на моя въпрос.
А той е - Къде Все Пак Изчезват!
Капиш?

стига си ревал за един чорап, бе...да ти гу набутам и чорапа и чудото:(

разпадат се, щото са станали на гьон преди да ги изпереш.

Случват се и такива неща, по-важното е да работи пералнята, че моята се беше повредила нещо и тогава не е добре:)))
Хубав ден, Рустам!

Фините казват ,че е на щастие , ако ти зачезне един чорап ,ще ти зачезнат черните неприятности ! А , ти Рустаме все по хубавееш ! На тази снимка ми приличаш на един фински артист ! Чесно ! Поздрави и дано се сбъдне щастливото предзнаменувание с чорапчето ! С обич Лидис )

няколко тъпи и неадекватни коментара на Передаст08

Радвам се да те видя.
Всъщност опитах се малко да интрепретирам една шега на Прачет

Не знаех за такова поверие...
Дано се сбъдне.
Благодаря ти, приятелко!

кога го интерпретира, след като ти го пейстна мед.сестрата ли?

Обичам Прачет.
Чета си го.

изпи ли си хапчетата?

От наблюденията, които имам /доста съм наблюдателна/ констатирах следното: Слагаш двете чорапчета заедно, но на едното тутакси му се появяват крачета, изпазва те да се загледаш настрани и бързичко тичка далеч :) Гледа отстрани сеир и се кефи ;))

Да не би да отваряш "нова страница" в блог творчеството си?

Доста достоверно звучи....

да не слагаш чорапи вместо капути бе, смръдльо?

оти си махна снимката от френдса бе? )))))
свинчо!

оти леля казА че е дърт. сега ще я фотошопари:)

след малко дедо ще ви изтрие :)))
не се хабете с тази свиня :)))

ама нали ще го прочете?

той може би не може да чете?! :)))
ако можеше, щеше отдавна да си е обрал крушите от тук! :)))

и във Фрндс, ама ние му бихме дузпата:)
там дъртаци не приемаме, една ни стига.

драпаш ли пишока?
(сега няма начин да не трие)

Важното е, че винаги изчезналият чорап се появява при следващо пране. Нищо не се губи.

Това е сложен физичен и метафизичен въпрос. Съвременната наука мълчи по въпроса, но в Нов български сериозно са се заели с този проблем. Даже май ще усвоят няколко европейски фонда за прочуване на казуса.
Тъй като са наблюдавани освен мистериозни изчезвания и мистериозни появявания на изчезналия чорап на съвсем неочаквано място, то съществува теория, че въртенето на барабана създава торсионно поле, което телепортира чорапа в друга пространствено-времева точка.
Проучванията продължават.

:)
Важното е да не ти пука...., така е.

И все пак ...това не отговаря на въпроса - къде е бил?
Това е важното.
:)

Мисля, че твоето научно и аргументирано обяснение е наистина удовлетворяващо!
Сериозна институция, опссссс фирма исках да кажа, е Нов български.

Юрая Хийп – Юлска сутрин (Текст)


Там аз бях в едно юлско утро
Търсещ любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
и по моят Път

С деня дойде и решението
Ще продържавам да търся теб
Ла ла ла ла

Търсих любовта
На най-необичайните места
Не оставих камък
непреобърнат
Трябваше да се вгледам
в над хиляди лица
Но никой не почувства
Огънят, който гореше

в сърцето ми,
в съзнанието ми,
в душата ми
Ла ла ла ла

Там аз бях в едно юлско утро
Бях търсил любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
о, да, по моят Път





КОПИРАНО ОТ

http://www.blog.petarivanov.com/?p=514

Нека Слънцето да грее в деня ти!