Утре е денят на св.Николай Чудотворец. Празник на Бургас. Ще има сутришна литургия в църквата, в която ходя,  концерти, рибни курбани. Както вече писах на Мичето, сам си хванах щараните през октомври в един от близките до Бургас язовири. Две чудесни парчета по кило. Хванах ги на "пружина"  с чешка захранка и с добавка от много ванилия. Само че на мен ми се иска да разкажа една друга история. Тя също е никулденска. Никулден е празник на рибарите и моряците и аз от няколко години го чувствам по-близък, тъй като се пристратих към риболова. Ето я и историята.

   Историята.В началота на ноември времето беше чудесно. Истинско циганско лято. В петък твърдо реших да отскоча за риба до морето. Бях разбрал, че за зарган трябва да пътувам чак до заливите около Приморско и затова си накупих стръв и такъми за платерина. Не можех да реша само едно: на Северните Солници ли да отида, или на Крайморие. Станах рано и знаех, че ще отида на Крайморие. През ноеври няма смисъл да чакаш рибата по-рано от 9ч, но в 7.30 бях на един прекрасен залив южно от къмпинг "Крайморие". Това е един от най-закътаните и романтични плажове съвсем близо до Бургас. Много малко хора го знаят и се тъпчат на тесния плаж край квартала. струва си да изминеш 500м по черен път зад носа и си на едно"друго място".

    По целия път се стелеше ниска мъгла, гъста като мляко. На самия плаж, до морето беше още по-гъста. Изненадох се, но бях сам и така си и останах до тръгването си. Мятах с две въдици на около 50 м навътре. Пълна тишина...никакво "почукване"...Нищо. По едно време се счуха стъпки на бягащ човек. Появи се до мен и се спря. Оказа се руснак от Самара, на около 25 г., който си има фирма за недвижими имоти живееше в Крайморие. Интересно момче. Поприказвахме си разни неща и аз разсеян от разговора неволно заметнах съвсем на близо до брега. Оловото ми падна на около 10-15м. Не бяха минали и 2-3 минути и нещо много яко "удари" черпарето. Засякох го  и... се оказа най-якото парче платерина, което съм вадил до момента. Дълго 32 см. и с диаметър окло 4 см.! Започнах с двете въдици да хвърлям наблизо и така...успях да извадя 5 чудесни парчета. Необичайно е за ноември на толкова плитко да се вади такава риба. И така след около половин час на едната въдица удари нещо наистина голямоооо! За съжаление не бях подготвен за такъв риболов и голямата риба се закачи на по-слабата ми въдица(25гр. олово и тънка корда). С големи маневри и игра успях да докарам рибата на окло 2 м от брега. Беше чудесна риба, виждах я как се мята, но това ми остана. Пръчката се огъваше като дъга, макарата превърташе и накрая платерината просто скъса влакното...а аз разбрах, че трябва да се прибирам. Това беше в събота в 12.30ч.

    Продължението. В неделя в 9.30 бях на същото място. Замятах и вадех рядко и то дребни парчета. Даже и две попчета. В едни момент, когато ми доскуча и омръзна, гледайки безжизнено опънатата корда, засякох контролно(правя го винаги) и взех да обирам влакното...докато на около 10 метра до брега нещо тежко не опъна въдицата. Първо помислих, че е някой камък, макар че на този бряг е пясъчливо и да се нътъкнеш на камък си е жив карък. Само че беше нещо друго! Бях закачил на куката си скъсаното от предния ден чепаре заедно със същата онази риба, която го скъса в събота!  Точно така - това не е рибарска лакърдия. Просто си извадих рибата с такъмите, които тя ми отмъкна. Ето я и самата нея-36см. и 5 см в диаметър!



  

и се присетих, че утре пак ще ме изпревари с честитките, та да взема да си напиша поздравителното постче още сега, а? кво ще кажеш :)

пп после ще се върна да ти прочета постинга, прощавай!

благодаря! Пусни някоя хубава руска песен.

дядо ми, едно време се хвалеше, че на "Мандрата" ловил шарани по 7-8 кила.
баба после ги слагала в буркани, защото не можели да им насмогнат с изяждането:)))

и аз съм се проявявала като рибарка из Бургаско:Р
на "Дяволската река" до Приморско, събрах очите на кибиците, като водих едно доста едро парче десетина минути. когато го извадих с кепчето и го пуснах в живарника, всички ми изръкопляскаха:))) (тате беше отишъл до селото за вода и ме беше оставил да пазя въдиците)

никой не посмя да ми се притече на помощ, сигурно да не го изпусне и после него да обвинявам,

честит 6-ти декември!

Ленче, споко, бре! аз знам къде и кога да честитя - няма нужда от показност:РРР

На дядо си трябва да вярваш, но за съжаление от 20тина година бракониерските цигански банди от Г.Езерова и "М.Рудник" опустошават варварски рибата в Мандра...

На Дяволска река се въди чудесен кефал! Такъмите за него са същите както и за платерината. Браво на теб!

ПП ама дядото от Бургас ли е?

не, от София си беше (лека му пръст), но и друго разказваше.
един шаран на доктора и 5 дена болнични:)))

показвал ми е и как се връзват с въже през хрилете и се пускат да плуват във водата няколко дни. после - всичките в багажника и в София още мърдат:)))

аз на дяволската шаран съм хващала:) отдавна беше. по-късно, познати разказваха, че вече изчезнал - нощем с лодки и мрежи влачели по реката и какво се хване, всичко под ножа...:(((

пп. била съм там, защото почивахме на станцията на енергото. каквото хванем, вечерта готвачът пържи и настава веселба:)

Аз рибарски истории няма да разказвам, нещо не го споделям това удоволствие, пък и риба много-много не обичам.

Маре, найш ква си гадна! Фръцла! :)))

И ЗА ЧУДЕСНИЯ ПОСТИНГ !!!

Изчетох с удоволствие...