ШИПКА

Навярно най-популярната визуална асоция с героичната отбрана на Шипка през август 1877 е картината "Защитата на Орлово гнездо".








На картината на художника Ал.Попов не са изобразени българските опълченци, а войните от Брянския полк. На платното е представена битката на 12 август 1877г. По това време българските опълченци не са на Шипченския проход. Те са изтеглени в Габрово.

Без да се омаловажават героизмът и саможертвата на българските опълченски дружини, трябва да се каже, че има една немалка митологизация на тези паметни боеве. Всичко тръгва от последната Вазова ода в "Епопея на забравените". Дълги години се налага едно мнение, че именно българските опълченци имат решаващ принос в отбраната на прохода и едва ли на войната от 1877-78 г.

Какви са реалните събития, каква е истината? Най-свирепия удар на турската армия посрещат именно войните от Брянския полк. Те пристигат не в началото на битката, а около 13 ч на 9 август, но веднага заемат центъра на отбраната, където са съсредоточени основните сили на Сюлейман паша. И докато на 12 август Българското опълчение е изтеглено в резерв, брянци остават на своите позиции.

Изключителна роля за успешната отбрана на Шипка срещу шесткратно превъзхождащия противник имат руската артилерия и сапьори. В края на 70-те години на 19 век руската оръжейна индустрия разработва уникален  нов шрапнелов снаряд. Той има голяма далекобойност(което е слабост на другите системи) и кратко време на разрив. Именно с такива снаряди стрелат руските батареи срещу гъстите орди на Сюлейман и буквално "косят".

Интересен е фактът, че най-страшните и опасни оръдия на отбраняващите се са ....турски.  Руската армия ги получава през юли, когато на Шипка ги пленява ген. Гурко, а руснаците ги наричат "Стоманената батарея" и ги разполагат в центъра на фронта. Това са 152 мм стоманени оръдия "Круп", които турците изоставят  заедно с боеприпасите непокътнати. На пръв поглед е необяснимо престъпното поведение на Шакир паша, който при отстъплението си се изнизва към Пловдив, без дори да повреди оръдията или да унищожи боеприпасите. Нещо повече. При настъплението си срещу Шипченския проход, Сюлейман паша поверява командването на основните сили на същия....Шакир паша, който го убеждава, че ще повтори маньоврите на Гурко и ще разбие отбраната за часове.  След края на войната Сюлейман е осъден на доживотен затвор,  а въпросния Шакир въобще не е съден.

 Силен ефект има и минирането на подходите пред отбраната с т.н. "фугаси", които руските сапьори взривяват умело и поетапно взривяват. По сведение на очевидците, след всеки пореден взрив турските командири дълго не могат да накарат аскера да направи крачка напред.

11 август наистина е критична дата. Историята е такава, че около 14 часа на левия фланг, отбраняван от Българското опълчение, позициите са изоставени и опълченците хукват да бягат. Да ги спре се изправя еди наистина  забравен наш герой - доктор Вязенков, който с револвер в ръката повежда ранените срещу бягащите. Създава се ситуация, в която пробилите отбраната турци и чекрези излизат в гръб на Брянския полк. И да, така е - точно в този момент пристига подкреплението, което помита турския аскер. Между другото руското подкрепление не е водено от Радецки, както пише Вазов, а от ген. Драгомиров. Той е ранен тежко още в първите минути на пристигането си на Шипка. В тези първи минути загива нелепо и първият руски войн, стъпил на българска земя в началото на войната - капитан Малцев.

Сега е най-правилния момент за "фърлайте на другите телата".
Това е българската история, и това е основната причина вечно да и удрят гъбата /тривката/ на всеки 30-50години. Обществото с дели докато не остане, дори и България като територия.
Язък за всекидневните празници и опити да се угоди дори поименно и на последният измекяр.

са хвърляли и българи, и руси. Не става въпрос да се принизява нечий героизъм, но истината трябва да се казва. А виж, русите са стояли докрай, опълченците са побягнали.

че руснаците са ни освободили
поляците и украинците
водени от генерал-майор, барон Сейго Ямадзава Каран

а са ни окупирали според гетю. Крайно време е да се оформи един комитет за издигане на паметник на геройски загиналите башибозуци. За председател - потурнакът вмир или славун.