Както писах в "Българси митове и легенди 3", с битката при Адрианопол в 1205 г. са свързани не една и две нашенски мистификации. Едната е, че, едва ли не, след победата при Адрианопол идва краят на Латинската империя. Нищо подобно. Коронясаният почти веднага след смъртта на брат си Анри Фландарски успява да постигне нещо, на пръв поглед, немислимо. Успява да обедени латини и ромеи срещу България. Не само си възвръща отнетите крепости, но заедно с инициатора на кръстоносния поход, краля на Солун, Бонифаций Монфератски,  разширява владенията на западните рицари в Родопите.

  Онова, което най-често се премълчава от родната история, е фактът, че огромна роля за обединението на ромеи и латини изиграва самият цар Калоян.

   В православната традиция на нашата църква е особено популярна иконата на св.Димитър Солунски, а самият светец е един от най-почитаните. Отдавана в паметта на поколенията се е заличил факт, че на въпросната икона неотменно присъства цар Калоян. Именно той е клентикът, паднал на земята и молещ за пощада, когото светецът пронизва с копието си. Откъде тръгва всичко това?

  1. След битката край Адрианопол през април 1205, оцелялата част от рицарската войска се отправя за Родосто и там се съединява с отряда на новия император Анри. Какво прави Царят на власи и българи след битката? Огромната куманска конница, по различни данни от 15-30 хиляди, чака да бъде възмездена. Калоян я пуска, доколкото може да й влияее въобще, да разграбва Тракия на воля. Така в градчета и селца, ромейското население, доскоро хвалещо Калоян като освободител, започва да го проклина. Куманите, естествено, не жалят никого: грабежи, опустошения, насилии и т.н.

  2. Разузнаването на Анри не спяло. Латините успели да хванат посланици на Калоян, които носели писма, адресирани до турците в Мала Азия, където се предлагал общ съюз срещу Латинската империя. Въпросното писмо, придружено с писмо на Анри за допълнителна помощ, било изпратено във Ватикана до папата, за да му се обясни кому е  дал своята благословия.

 3. През юни 1205 било необичайно горещо и голяма част от куманите се върнали по родните места. Българският владетел решава да обсади и превземе Солун. Междувпрочем по време на въстанието в Адрианопол през април, по същото време  в Солун се надигнал бунт срещу латините, оглавяван от човека на Калоян, някой си  Ецисмен Влаха. За кратко той завзел града, но рицарите успели да се укрепят в Акропола и с помощта на самия Бонифаций скоро разбили бунтовниците  и безпощадно отмъстили.
     На пътя на Калоян към Солун стояла крепостта Серес, която той обсадил и въпреки мъжествена и смела отбрана на граф Гийом Арлски, скоро рицарите видели безнадеждното си положение и помолили да договорят мир. Искането им било да бъдат пуснати с чест да напуснат крепостта със знамената си. Калоян приел условията. Вечерта в стана на българите бил даден пищен банкет, в който, по случай договореното предаване, присъствали най-знатните рицари и епископът на Серес. На сутринта полупияните още гости били изклани, както си спели. Градът разграбен, а останалите войници и рицари пленени. По- видните съсечени, други изпратени посока Унгария.

4. Макар че няколко дена по-късно Калоян разбил и войската на самия Бонифаций, той не успял да превземе Солун. Насочил се към Филипопол, където гражданите го очаквали и даже му писали писмо за помощ още през април. Разбирайки накъде отиват работите, кралят на Филипопол, Рене, зъедно със със своите 80 рицари избягал в Асеновата крепост и там успял да се отбранява цяла година. Каква била съдбата на Филипопол и неговите граждани обаче? През юли българският цар  бил вече пред стените на крепостта, но гражданите, освободени от присъствието на латините, не посрещнали царя, ами се приготвили за отбрана. Калоян, видимо разчитайки на тогавашните бавни комуникации, приложил същия номер. Преговори, договаряне на мирно предаване на крепостта срещу откуп, естествено. Нашият владетел показал отново своята подлост.  След отваряне на портите, архиепископът на града бил посечен, много от първенците на града обезглавени, на други кожата одрана наживо. Филипопол разграбен и опожарен.

Никита Хониат пише: "...градът беше разрушен до основи и превърнат в поле от развалини. На най-високия хълм печелно се извисяваше огромен стълб, на който висеше с главата надолу, обесен на въжета, прекарани през сухожилията му, Аспиет(управителя на града)"

Историята. Поздравление, Ръсти!

апропо, страхотен анализ,русти..
умирам от кефф да чета..разумни и смели хора..
/наречени, за кратко от брат ЛексоДръва- хейтъри..

Това е ужасно.

Не се публикуват ЛС, сто пъти съм го казвала на ГТ.

но това значи, че е сигналът е стигнал до блоговите мутри.

вмества в историческите си коментари порнография. Същи Простолъ. Само че е плешив брахицефал.

Може всеки да си представи какво би се случило без пленяването на императора. Латинско робство над българите!